Отдавна планувах това мое пътуване до долината на река Русенски Лом. Поканата, която получих от моя приятел Иван приех с удоволствие и обещах да го заведа до село Иваново за да разгледаме един комплекс от църкви, параклиси, манастири, издълбани в скалите, се е развивал в продължение на векове.
Ивановските скални църкви – един от деветте български паметника, вписан през 1979 г. в листата на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство.

















Първите отшелници са издълбали килиите си там още през XII век. А стенописите от XIV век свидетелстват за високоразвито художествено майсторство.
Скални църкви представляват разклонена мрежа от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите на живописния каньон на река Русенски Лом и свързани с пътеки и скални стълби.
Голяма част от Ивановските скални църкви са разрушени от дъждове, земни трусове, ледове и слънце.


Главната църква на храмовия комплекс "Света Богородица" е изсечена на височина 38 метра и е изписана изцяло отвътре с библейски и евангелски сцени и образи. Сред тях са Тайната вечеря, Влизането в Йерусалим, Св. Йоан Кръстител с житийни сцени, Страстите Христови, изображения на Апостолите и други светци. Световноизвестните стенописи от средата на XIV век са един от върховете в развитието на средновековното българско изкуство. Краските на стенописите са приготвени от органични оцветители. За да се постигне необходимия нюанс боята е нанасяна от 10 до 15 пъти.





























































Докосването до тази част от България, от нейната история е неповторимо, не е възможно да се опише с думи, то трябва да се види, да се преживее.