Преди месец получих по e-mail от мой приятел снимки от ЗАГУБЕНИЯ ГРАД НА ИНКИТЕ - МАЧУ ПИКЧУ.
Те запалиха въображението ми, четох, раглеждат, събирах от Интернет, от книги, от Енциклопедии почти всичко, което е написано.

В сбит преразказ споделям наученото преди да поместя снимките:

Покорителите на земите на инките са запленени от легендите за скрити безценни съкровища. Векове се разказват митовете за неизвестен град, в който велможите на инките заровили големи товари със злато, докато се крили от нашествениците.
Тези митове отвеждат младия американски историк и преподавател в университета в Йейл Хирам Бингъм из долината на река Урубамба. Местни хора го повеждат в каньона на реката, откъдето по лъкатушеща тясна пътека се изкачва на хълм и пред погледа му се открива невероятния град на инките - напълно запазен и пуст.
Датата е 24 юли 1911 г. Мачу Пикчу се е крил от очите на завоевателите повече от 4 века.

Бингъм не успява да открие града с митичното злато, но самият Мачу Пикчу окупира въображението на хората по света с удивителната си архитектура - издигнат високо, така че никога да не бъде намерен.
Бингъм пише първата си книга "Изгубеният град на инките", множество статии. Успява да изнесе след разрешение на властите в Лима в Йейл около 5000 предмета от цитаделата.

През XV век кралят на инките Сапа Инка Пачакути гради цитадела високо в планината, чиито върхове се крият в облаците.
Митичното място е известно като Мачу Пикчу (Старата планина).

За града на инките, който векове наред се е крил от чужди очи високо в джунглата на перуанските Анди (2350 м) над река Урубамба, и неговите обитатели няма останали писмени сведения. Не е ясно и защо са го напуснали - една теория казва, че ги е прогонила епидемия от едра шарка.

Смята се, че градът е бил населен, докато испанците превземат Перу през 1532 г. Археологическите разкопки показват, че може би Мачу Пикчу не е бил обикновен град.
В него имало огромен палат и храмове. Малко хора са живели в Мачу Пикчу по време на дъждовния сезон, когато първенците са го напускали. Вероятно мястото е избрано заради уникалното си местоположение и геоложки особености - планинската верига зад Мачу Пикчу наподобява лице на инка, гледащ към небето, а носът му е най-високият връх  Хуайна Пикчу (Младата планина).

Всички сгради в Мачу Пикчу са построени в класическия за инките архитектурен стил, с полирани каменни стени, където блоковете са така изрязани, че да се втъкват един в друг без хоросан. Много от спойките са толкова перфектни, че дори нож не може да бъде пъхнат между камъните.
Инките никога не са използвали колелото и е мистерия как са мъкнали огромните каменни блокове - вероятно с помощта на стотици човешки ръце.

В Мачу Пикчу има 140 различни конструкции, включително храмове, светилища, паркове и резиденции. Над 100 са каменните стълбища, има много фонтани, свързани помежду си с канали и дренажна система, издълбана в скалите.